Едно мечтано пътуване

Защо реших да предприема това пътуване ли? Може би по-правилният въпрос е защо не съм го сторила досега. Като се замисля, от доста време тази идея се въртеше в главата ми и с течение на дните се превърна в нещо като блян. Помня сцената, когато гледах едно клипче и снимките на скалите бяха толкова внушителни, а музиката към тях изключителна. Запомних момента и тези скали ми влязоха в главата като фикс идея, абсолютна самоцел. Пренасяйки се напред във времето, помня началото, точно този дъждовен ден, в събота, от 4 часа, когато реших да пътувам.

Целият вагон беше пълен с интересни хора и нямаше нито един възрастен човек. Там бяха 5 човека от Видин на моите години и една по-малка групичка с 16-17 годишни хлапета. Пътуването беше страхотно, забавлявахме се, посмяхме се и така мина времето. Прекарах си супер забвавно. Едно добро начало наистина!

Пристигайки в Лом, знаех, че няма да скучая. Моята приятелка имаше роднини там. Следващия ден прекарах в риболов и разходки до Вълчедръм, долината на река Цибрици, Дунава. Нощта отмина. Събудих се, имах в съзнанието си едничката мисъл, че незабавно трябва да тръгвам, тъй като не бях сторила най-важното. Времето намяляваше, желанието – напротив, определено нарастваше. Като обсебена хванах влака в 3:00 за Брусарци с прекачване до Орешец – финалната дестинация до мечтаното място.

В селцето поразпитах хората накъде да тръгна за Белоградчик, тъй като последната отсечка трябваше да извървя пеша. Казаха ми и аз без да му мисля тръгнах да вървя. Сякаш съдбата искаше да ми помогне, тъй като докато се носех по пътя изникна отнякъде едно такси, спря и шофьора съвсем учтиво и на място ми предложи да ме закара срещу два два лева до скалите. По стечение на обстоятелствата това беше и моята среща със сродната ми душа. Вече не бях сама по своя път – също като мен в таксито пътуваше една личност.

Разбрах, че имаме сходни интереси, че си приличаме. И той бе тръгнал на своя глава. Понеже бях сама, а всичко се случваше толкова бързо, това бе добър знак. Усетих се спокойна,  тръгнах с него. Валеше дъжд, имаше гръмотевици и светкавици, но дъждът сякаш не бе толкова силен, че да ни спре. Започнахме нашето изкачване, а пътят се издигаше на тераси до върха. Оттам се виждаха фигурите, които природата бе образувала върху червените скали и почва. Този цвят те грабва веднага.

Самите местности наоколо бяха много интерени. В началото на крепостта сред тревата стояха двойка кладенчета като две водни очи. Гледката бе приказно вълшебна. Фонът – тъмно син до опушено сив, като пред буря с ярки искрящо бели гръмотевици. По върховете и остстрани на скалите имаше сняг, а до тях тъмни и дълбоки пещери.

Обиколихме всички фигури по камъните, същински гъби, обагрени в червено. Ноколо личеше заленината, от самите скали се подаваха цветя, зелени храстчета. Навред борова гора и светло зелени ливади, а отгоре тъмно сиво небе със светкавици като на картинка. Трябва да го го видиш с очите си.

Очертани от вековете се виждаха различни скални фигури. В историята много са кръстени според случайност и така стават известни като близнаците, вълка, котката. Въображението работи – хайдутина, ученичката, адам и ева, ти можеш да ги наречеш както поискаш, зашото се виждат от всеки ъгъл различно. Аз лично разпознах скален орел, птица, кацнала върху лице. Човешки физиономии сякаш бяха изгравирани на един от масивните блокове. Като че ли всеки си измисля различни картини, това е най-голямата магия на природното чудо.

Този цялостен магнетизъм направо не може да откъсне хората и искат да останат. Говоря за много туристи. Портите затварят в 8, а хората бродят изумени и не могат да повярват на очите си. Времето отминава като в блян, точно както си го представях.

На свечеряване при залез слънце със сродната ми душа слязохме до градчето, за да си търсим квартира. Валеше дъжд, беше хладно и преди да развалим настроението си, съдбата отново ни се усмихна  – в една къща за гости се запознахме с хора, които ни поканиха на купон вечерта и не пропуснахме да ги удостоим с нашето присъствие. Трябва да се отбележи, че самото селище е страхотно. Разположено амфитеатрално на тераси, всяка уличка в селцето се вижда отдалеч, а гледката от всяка къща е страхотна. Почти отвсякъде в селото се виждат осветените скали, които още на свечеряване блестят отдалече по изключителен начин.

Дойде време да се сбогуваме с уникалната природна картина на селцето и цялата местност. Ние нямахме възможност да се замислим на това, което ще ни липсва и ще възхваляваме в помислите си. Хванахме рано в 5 и половина влака и това беше финалът. Спомените обаче останаха и няма да бъдат забравени никога.

Николета Михайлова

Коментирайте