История на мъжката мода: Bespoke или точно по мярка

Шивашкото умение и дизайнерски стил присъстват в живота на хората от векове. Естетика, стил и вдъхновение ще намерите в дрехите на облеклата след XII-ти век. Когато става въпрос за мъжка мода, индивидуалните предпочитания и вкусове през времената се коренят в думата „bespoke“ или „направено по поръчка“.

Терминът, познат от Лондон, е широко разпространен в целия свят и е придобил стойност, също както Haute Couture в женския свят. Самата дума има няколко сходни значения и произлиза от корена „bespeak“, в специализираното му значение – да кажеш нещо да се направи. В същото време то съвсем естествено се възприема като “to be spoken for” в смисъла на костюм, който говори за вас, отговаря на вашите лични вкусове, предпочитания и характер, един отклик на личността.

Bespoke се определя от пълния контрол на купувача върху материите, размера, кройката и всеки елемент от дрехата. В процеса изключителна роля имат уменията на шивача. Като пълен контраст на скучното масово производство, това изключително наследство в модата се развива още от векове.

Шивашкото умение за работа с платове се появява в Европа между XII-ти и XIV-ти век. Думата „шивач” се използва в The Oxford English Dictionary от 1297г. и със сигурност шивашките гилдии вече са съществували на континента. През Рененанса акцентът пада върху човешката форма. Използваният обикновен плат през Средните Векове вече е скъсен и нарязан, в опит да се подчертаят контурите на тялото. Така се ражда шивашкото умение и модата, каквато я познаваме днес. Скоро кроячите и шивачите се обединяват в общност. В началото купувачът има цялата отговорност за дизайна и изработката, но постепенно шивачите взимат своя връх и разработват своите умения и тайни до степента на наука.

След като селищата стават градове, модата ги последва в своето развитие. Първо Италия, Испания и Франция стават центрове на модата в синхрон с могъществото, богатството и влиянието, които са притежавали тези страни. По времето на Микеланджело, Италия е в своя пик, следвана от Испания в началото на XVII-ти век. Франция се превръща в страна на модата през дългото царуване на Луи XIV (1643 – 1715), когато млади мъже идват в Париж специално да пазаруват дрехи. След средата на XVII-ти век мъжете се отказват от дублета, пелерината и чорапите в замяна на палта, жилетки и панталони, които вече са символ на модерното облекло. Англия от своя страна набляга на бродерии, по-често направени за показност с платове като коприна и кадифе. Започват да се използват и перуки.

В средата на XIX-ти век Лондон определя модната сцена. Първо англичаните развиват стил за мъжка мода, който се изразява във фина смеска между дворянството, спортните облекла и буржоазния бизнес, типични за Индустриалната революция. Облеклото на аристократите постепенно създава като еталон идеята за качеството на изработката и „мярката”. Английските шивачи използват вълнени платове, но постепенно разработват техники, позволяващи им да скроят плата по тялото, имитирайки неговата форма. Философията на Джентълмените е да носят дрехи със семпли и изрядни кройки, които да изразяват стремежа им към дискретност.

Модернизмът се появява на сцената и последвалите тенденции в модата се развиват постепенно, но дори и сега можем да се радваме на индивидуалния стил, така добре познат ни от ретро облеклата на Модернистите, повлияни от „bespoke“-културата. Шивачите със сигурност са запазили своите традиции да разработват уникални костюми и облекла, направени по поръчка и спрямо вкусовете на клиента. Пример за този дух е пазарната улица Savile Row в централен Лондон, известна с изкусните шивачи и облеклата, които са били разработвани за политически лидери от ранга на Уинстън Чърчил, Лорд Нелсън, а преди това дори Наполеон. Асоциацията на шивачите от този регоион все още гордо брани своите интереси и се бори термина „bespoke“ да запази своята индивидуалност и да остане символ на изкусната ръчна изработка и използването на висококачествени материи.

Коментирайте