Жан-Мишел Баския – детето чудо в изкуството

Същинско дете-чудо, Жан-Мишел Баския е част от историята на изкуството. Мъртъв вече повече от 20 години, той е все още толкова жив, колкото съвременното изкуство, от което сме част ние самите. Творбите му не могат да бъдат определени. Нео-експресионист, художник, поет, музикант и графити-артист, младежът с африкански произход и до ден днешен е смятан за първия от своята раса, достигнал световна известност. Той е детето-слънце, което помним с ярката аура, запленила шоубизнеса като на шега.

Появява се на бял свят в Бруклин, Ню Йорк, на 22 декември 1960г., в семейството на майка от Пуерто Рико и баща, родом от Порт де Пренс, Хаити. Неслучайно Жан-Мишел говори свободно френски, испански и английски език още на 11 години. В него се корени постоянно любопитство и жажда за знания. Чете история, митология и доста символистична поезия. Голямо влияние за неговото изкуство изиграват творбите на Хенри Грей за анатомията на човешкото тяло и дневниците на Леонардо да Винчи. Самата му майка го вдъхновява да рисува, боядисва и участва в сходни занимания.

Успехът на Жан-Мишел идва съвсем спонтанно. На седемнадесет години започва да се занимава с графити заедно със своя приятел Ал Диаз. Рисува по сградите в Манхатън графики и лирики, които са вглъбяващи и провокативни и използва характерния за графити-арта символ на коронката. Става известен със своите поетични политически графити с прякора „SAMO“.

Артистът притежава изключително освободено съзнание. През 1978г. прекъсва училище през последната година от образованието си. Напуска дома и започва живот на улицата в Бруклин. Работи в магазин за дрехи и прекарва времето си с приятели, преживявайки като продава тениски и картички в пънкарски стил.

През декември същата година арт-изследователското списание Village Voice публикува статия за неговите социални надписи по стените на града. Проектът „SAMO“ стига до своя край по автентичен начин с думите „SAMO е мъртъв” изписани на много места. Време е за поредното предизвикателство. Жан-Мишел се появява по телевизията през 1979г. в шоуто на Глен о’Браян. По това време вече участва в пънк-банда заедно с редица изпълнители с участия в култови за тогава места като CBGB’s и Mudd Club.

След поредица от участия и публикации младия творец набира скорост в сферите на изкуството и стрийт-арта, както в Ню Йорк така и по целия свят. През 1982г. заедно с Julian Schnabel, David Salle, Francesco Clemente и Enzo Cucchi оформят движението на нео-експресионизма. Същата година Жан-Мишел и тогава изгряващата звезда Мадона имат връзка. Малко преди артиста да срещне сюблимна за него личност – Анди Уорхол, заедно с когото работят творчески от 1984г. до 1986г.

Жан-Мишел добива популярност като работи над картините си облечен в костюми Армани, след което се появява публично в омазаните с боя луксозни облекла на стойност над 1000 долара. Смъртта на неговия ментор Уорхол през 1987г. има пагубно отражение върху артиста. Период, белязан с неочакваната смърт на Жан-Мишел на 22 август 1988г., докато е още на 27 години. Събитието разтърсило мнозина, а причината за смъртта е свръхдоза хероин.

Неговият живот представлява интерес за медиите десетилетия наред. Дори и сега режисьори продължават да издават видеоматериали с неговии продукции и картини. Пример за това е очакваният с нетърпение от критиката биографичен филм „Jean-Michel Basquiat: The Radiant Child“, който ще излезе през тази година. Уникалният му стил е да вгражда думи и изрази в своите художествени творби. Мистични символи, абстрактни изречения и социални провокации, това са част от елементите, които бихте забелязали.  Най-скъпо продадената му картина е неозаглавена негова творба, продадена след неговата смърт за 14,6 милиона долара.

Феновете на киното, които биха искали да се доближат до историята на артиста, могат да гледат емблематичния филм „Basquiat“ от 1996г., базиран на живота на Жан-Мишел, с участието на Бенисио дел Торо, Уилиям Дефо, Дейвид Бауи и много други.

Коментирайте