На гости на канибалите

Тази история не е плод на нашата фантазия, а нещо съвсем реално – разказът на един авантюристичен дух, който се внедрява сред аборигени, съвсем далече от представите ни за цивилизация. Племената се казват Короваи и Комбаи, а историята е на Джордж Стайнмец, легендарен фотограф, чиито пътешествия в стил Индиана Джоунс ни носят уникални кадри и познания за света извън града.

Историята започва някъде през 1995 в Индонезийска Нова Гвинея, добре позната ни с 40-те нови вида животни, открити наскоро. Джордж Стайнмец има редкия шанс да документира живота на хора, населяващи дървета, които дотогава не са имали контакт с никой извън тяхната езикова и родова среда. В пътуването му го придружават само двама души – негов близък приятел и Гери ван Ен, холандски мисионер и антрополог, който по това време е единственият „външен”, който говори езика на клановете. В търсене на най-обективното и точно представяне на тяхната среда и битуване екипът се внедрява сред племената и благодарение на фотографския обектив пресъздава ситуацията.

Пресичайки така наречената „линия на мира”, тримата приключенци осъзнават, че навлизат в среда, където нищо вече няма да е същото. Хората, които се намират отвъд, живеят в отдалечена част на гората и единственият им досег с модерния свят е фактът, че са виждали прелитащи самолети. Естествено, реакцията им е силно агресивна – те отказват контакт с външи хора, тъй като смятат, че това ще предизвика края на света им.

Въпреки трудностите, Стайнмец и компания успяват да се сближат с племената от хора без дрехи, непознаващи метала и каквито и да е било сечива. Короваи и Комбаи живеят в къщи в дърветата, направени благодарение на каменни брадви и упоритост. Нативизмът много ясно се изразявал във все още живата традиция да бъде практикуван канибализъм, използван като един вид правосъдна система спрямо провинилите се. Местните вярват, че смъртта се причинява от магия и се опитвали да намерят магьосника, който я причинява, за да го убият и изядат. Самата среда е била изключително опасна и трудна а продължителността на живота – изключително кратка.

В крайна сметка екипът прекарва шест незабравими месеца, ознаменувани с невероятни фотоси, публикувани по-късно в National Geographic  и GEO . Усещането на Стайнмец и сподвижниците му е като за група марсианци, които сякаш кацат в нищото или непознатото – ако не вярвате, чрез снимките можете да се пренесете в този свят и да прецените сами.

Коментирайте