Le Sape е същински феномен и истинско общество в обществото. Вид субкултура, но такава, която се опитва да проповядва стил, вкусове, морал и на моменти прекомерен позитивизъм. Значението на израза е „Société des Ambianceurs et des Personnes Élégantes“ или „Общество на Създатели на Вкусове и Елегантни Хора“, а членовете му се наричат „sapeurs”. Сходно по звучене със „сапьори”, но не обезвреждат експлозив и са с доста по-стилно облекло.

Думата „casual“ в превод означава небрежен, обикновен и се асоциира с облекло, даващо комфорт и свобода на изразяване, в контраст с еднообразието на костюмите. Дали това е било търсеното значение, когато се е зародила страстта на младежите към този лайфстайл, е трудно да кажем. Едно е сигурно – след средата на 20-ти век младежите в Англия започват да изпитват ярка нужда да се разграничат от рамките на обществото, заедно с музикалната и технологична революция. Постепенно това желание се олицетворява в движения като Теди-бойс от 50-те и модс през 60-те, трансформирали се в скинхедс по-късно. Именно повторното възраждане на модс сред младежките структури в края на 70-те и 80-те дава тласък на новия кежуал лайфстайл.

С течение на времето популярността на Роскилде расте, а с това и броя на гостите, които прекарват 4 дни на палатки, разпръснати на 80 хектара. От особено значение е местоположението на палатката и това предполага възможно най-ранно влизане в пределите на фестивала. Хиляди хора се редят дни преди началото пред входа на Роскилде, за да могат да си осигурят най-доброто място. Това води до множество усложнения, с които управата на фестивала не успява да се справи. Въпреки това Роскилде е смятан за най-сигурният фестивал, поради изградената система от правила и сериозните мерки за сигурност.

Сранително младият фестивал започва историята си с трима студенти от Университета в Нови Сад, които искали да изразят недоволството си от политическия режим на Свободан Милишевич. Хиляди млади хора се стичат в парка на университета на р.Дунав, където се провеждат множество дискуси и дебати на тема политика, както и различни концерти, партита, изложби и представления. Там младите могли да изразят своето отношение към наложения режим на национализъм, цензура и поитическо потисничество.

За всеобща изненада сюжетът се гради около една емблематична личност от света на татуировките – Марк Махони. Легендарният татуировчик представя за 8 минути както своя начин на живот, така и лайфстайла в неговия тату-клуб в Холивуд – „Тhe Shamrock Social Club“. Изборът на главен герой не е случаен. Заради своята личност и харизма Марк е избран да носи дрехи от новата колекция по време на снимките.

Марк Махони е легендарен олдскуул татуировчик, родом от Бостън, който дава старт на кариерата си още през 1977г. като част от пънк движението в своя пик тогава. В града тогава, тази практика е незаконна и се третира като нарушение на реда. В краткия филм „No Way Back“ ще можете спокойно да научите повече за личността на Марк Махони и то повече от 30 години по-късно. Чрез този интересен подход Yves Saint Laurent цели да пристъпи леко в сферата на иновативния маркетинг. Така както направи и Карл Лагерфелд за Chanel с неговата кратка кино-продукция.

Режисьорът, избран за целта, е със завиден опит. Ари Маркопоулос е доайен фотограф и режисьор с редица изложби, публикувани книги и съвременни ко-проекти със стрийт марките Supreme, Nike, Vans и Stussy. Той започва кариерата си в Ню Йорк като асистент на легендата Анди Уорхол и оттогава насетне се опитва да навлезе в интимния свят на сноубордисти, музиканти, скейтбордисти и както в случая тату-артисти. Роденият в Амстердам артист е вече на 63 години, но продължава да търси нестандартните истории и сюжети с хора, които живеят на ръба.

Историята всъщност започва с приятелка на гаджето на Харви, която организира събития на Бейкър бийч, включващи огромни огньове на открито по време на лятното слънцестоене. Харви е бил един от честите посетители, докато организаторката и скулптор Мери Граубергер решава да прекрати тази практика и той се заема със задачата да продължи традицията.

Следваща в списъка на звездите предстравяме чудесното английско създание Черил Коул, известна до безкрай в родината си като футболна съпруга и блестящ модел. Неслучайно бива наричана „английската Меган Фокс“ и е смятана за една от най-фотогеничните и сексапилни дами на света.

Коул е и страхотен пример за стилна жена. Умее да контролира пословичния си сексапил като подчертава предимно дългите си красиви крака, а покрай тях и татуировката на дясното бедро. На долните снимки я виждаме с къси раздърпани панталонки, бял потник и бледо розова блуза с дълъг навит ръкав. Това е е една страхотна визия за пролетните дни, когато времето е толкова променливо. Аксесоарите допълват идеално облеклото. Шапката, очилата и ботите са много добре подбрани, а часовникът добавя нужната доза стил и блясък.

Забелязахме, че Черил се чувства много комфортно в тези срязани къси дънкови панталонки като тук съчетанието е по-ефектно и бляскаво. Безспорното секси излъчване, което предизвиква и с леко прозиращия потник, е предвидливо притъпено с интересен черен елек. Късите ръкавки отнемат вниманието от раменете, чието подчертаване би създало прекалено предизвикателна визия. Погледнете тези обувки. Не са ли страхотни? Златото по тях Черил се оправдава със семплата златна гривна.

Започваме с любимката на мнозина – американката Меган Фокс, която краси кориците на редица списания и превърна себе си и своите татуировки в обект на световно внимание.

В ежедневието  можем да я видим докато пазарува в Бевърли Хилс и оставя покупките в колата. Стилът й е много лежерен, но въпреки това модерен. Бялата мъжка риза е много удобна за разходка по магазините или приятен разговор на кафе с приятелка. Дънките са вечната casual  класика, а скини моделът е подходящ за дългите слаби крака на Меган.

Откриваме и друг тренд – обувки на висока платформа, които в зависимост от извивката и изработката могат да бъдат много удобни за ежедневието. Цветът им е също актуален и стилът им допълва идеално изтърканите дънки и широката риза. Бърза, лесна, семпла и удобна визия за всеки ден.

Поп-сензацията Робърт Питър Уилямс се ражда на 13 февруари 1974г. в индустриалния град Стоук, където са родени и Леми от Моторхед, както и Мърдок от бандата Gorillaz. От малък Роби се оказва много талантлив и започва да развива своите дарби като стартира кариерата си още на 16 като танцьор и певец в групата Take That. Независим и различен в начина си на живот, той постоянно е тласкан към емоционални кризи и възходи, като се сблъсква с множество пороци. Днес Роби е признат певец, текстописец, актьор и музикант, стартирал соло кариерата си през 1995г., продал повече албуми в Англия и спечелил повече награди BRIT (16 на брой), от който и да е друг британец в историята.

В очакване на поредният албум на звездата -  „In and Out of Consciousness – the Greattest Hits 1990-2010″, планиран за дебют през октомври, можем да погледнем под дрехите на Роби и разберем повече за неговите татуировки. Освен с интереса си към свръхестественото и НЛО, Роби демонстрира завиден интерес и към тату-изкуството. Тялото му е осеяно с близо 20 татуса, като всяка една рисунка е пример за някакъв вид тату-стил практикуван в момента. Първата от тях е и най-ранната, която той прави докато е още в групата Take That. Това е черен келтски кръст на дясното му бедро, направен, за да го предпазва от вътрешните му демони.

Вдъхновителят на тази история, Фредерик Джон Пери, е роден на 18 май 1909г. в Стокпорт, Англия. Става популярен като най-даровития тенесист в страната и запазва личния си стил до края на дните си през 1995 г. Вече пенсиониран спортист, в края на 40-те е привличен като патрньор от Тиби Вегнер, бивш австрийски футболист, изобретил устройство тип-дезодорант за спортисти, носено на китката. Пери, който също е изобретател, разработва идеята за нов тип ленти за глава. Бивши професионални съзтезатели, и двата имат желание за сериозна авантюра в дизайна на дрехи.

Вегнер решава да се направи спортна блуза от бяла плетена вълна пике с къси ръкави и копчета отпред. Скоро след това продуктът е създаден и одобрен от Фред Пери, за да носи неговото име, каквото е желанието на партньора му Вегнер. Дебюта на дрехите е на турнира Уимбълдън през 1952г., когато поло тениската на Fred Perry се превръща в абсолютен хит. Тениските са естетични и от издръжлива материя.

Бизнес дуото има желание да разработи идеята до последния детайл, но първо трябва да избере подходящо лого. И двамата искат то да символизира част от живота на тенесиста. Фред Пери може да се похвали с популярен и познаваем по целия свят образ – той поддържа сериозна репутация не само като спортист, но и като любимец на жените, с доста връзки с популярни лица, четири от които завършват с брак.