В своите дългогодишни наблюдения над хората, Джеймс Найт стига до заключението, че всеки един от нас говори по определен начин, използвайки специфични думи. Според Найт още от раждането ни е закодирано основното поведение или основния „диалект”, който ще използваме при комуникация през целия си живот.

Неговите проучвания го довеждат до класифициране на хората на групи според начина на възприемане и предаване на послания. Според тази класификация хората говорят 4 типа „диалекти”.

Когато общуваме с човек, който говори на нашия „диалект” всичко е чудесно и се разбираме прекрасно, пробелмът идва тогава когато срещнем човек, който говори някой от другите 3 „диалекта”. С други думи по рождение ни е предопределено да се разбираме само с 25% от хората с които комуникираме, с останалите 75% трябва да се научим да комуникираме.

Така през 2008г. Джеймс Найт създава новия стил на комуникация като го нарича АЙМА (iMA – Identify, Modify, Adapt (your message)). За да определим кой от четирите диалекта говорим, трябва да започнем от това, как предпочитаме да получаваме информация.

Една от класификациите по които можем да бъдем разграничени е кое полукълбо на мозъка е водещо за нас. Дали мислим логически (ляво полукълбо) или предпочитме да се отдадем на мечти (дясно полукълбо), дали за нас са важни фактите или емоцията.

Другата класификация е според това колко склонни сме да се променим. Така след една проста математика можем да изчислим четирите категории или четирите типа хора говорещи различните Айма диалекти.

Кои са четирите диалекта?

Наситено сини (High Blue)

Това са хората, които не са много склонни на промяна и за тях водещо е дясното полукълбо на мозъка (това на мечтателите). Това са големите романтици. Обичат нещата да стават по обичайния начин, много емоционални, много верни и добри приятели. За да се разбираме добре с тях, трябва да бъдем открити, да споделяме и показваме чувствата си, да не бързаме, да сме искрени.

Наситено червени (High Red)

Това са абсолютната противоположност на наситено сините. Хора склонни към бърза промяна и с водещо ляво полукълбо на мозъка (това на рационалните и логични хора). Това са хора, които обичат да работят бързо, да решават проблеми, стремителни и дейни. Те искат да контролират нещата, да носят отговорност, имат силни лидерски умения, искат нещата да се свършат веднага или още по-добре – вчера. С тях трябва да сме практични, точни, кратки, да ценим времето им, да се фокусираме на това, какво трябва да се направи.

Наситено зелени (High Green)

Наситено зелените са близки до сините с това, че не обичат бързите промени, но пък за тях водещо е лявото полукълбо на мозъка. Това са сериозните хора, перфекционистите, добре организирани и стриктни. С тях трябва да сме обстойни, точни, ясни, коректи, да ценим правилата и да сме много организирани.

Наситено жълти (High Yellow)

Наситено жълтите са любителите на промяната и големите мечтатели (дясно полукълбо). Както сами се досещате това са най-щурите представители на четирите типа диалекти. Големи екстроверти, пълни с идеи, работят на много бъри обороти, много бързо се отегчават, обичат да действат. С тях трябва да сме открити, позитивни, гъвкави, да подкрепяме идеите.

Успяхте ли вече да разберете кой диалект говорите? Познахте ли ваши близки, колеги, приятели? В идеалния екип естествено е добре да има и от четирите типа за да постигнем идеалния резултат. Така жълтите ще генерират идеи, червените ще следят резултата, зелените – ще следят детайлите и структурата, а сините ще правят всичко възможно всички да работят в екип.

Цялата идея звучи леко налудничаво, невероятно и малко по американски, но Айма манията вече е факт. В интернет пространството се появяват всеки ден нови и нови форуми с идеи, теми, контакти. Вярвате или не нищо не пречи да опитате. Определете себе си като Айма комуникатор и се забавлявайте, но какъвто и диалект да говорим според Джеймс Найт, важно е да общуваме свободно.

С пожелание за истински цветно лято от един Наситено Жълт Айма комуникатор!

Стилен, сигурен и луксозен, този калъф ще осигури безопасното транспортиране на трофея за финала на първенството, насрочен за 11 юли в Йоханесбург. В отговор на коментарите, че това е първият път, когато купата няма да бъде транспортирана в бронирана метална кутия, говорителят на LV Антоан Арно споделя: „Този път решихме сигурността да бъде синоним на елегантност”.

За това артистът е сътворил огромен кораб, в детайли и размери 1:29, реплика на знаменития боен HMS Vicory - най-известният от Битката при Трафалгар от 1805г. Създаден през 1759г., той е най-старият все още цял и радващ публиката в Портсмут музеен експонат.

Във версията на Шонибаре този кораб стои гордо на четвъртия архитектурен плинт на площада Трафалгар в Лондон, поставен в огромна бутилка. Експонатът е висок 2,35 метра и широк двойно толкова. За посетителите и минувачите творбата представлява естествен интерес като ще остане на същото място цели 18 месеца от 24 май тази година.

Като лидер в класацията Жизел Бюндхен остава на челното място със сумата от 25 милиона долара. Напук на финансовата криза, бразилката с немски произход, която на 20 юли става на 30 години, имаше успех и на пазара за недвижими имоти с продаването на къщата си в Ню Йорк за 12,5 милиона долара. Тя също така дари 1,5 милиона за жертвите в Хаити. Жизел се държи много добре като млада майка, женена за футболиста от NFL Том Брейди. След раждането през декември тя веднага се върна към работа. Извън кампаниите за True Religion jeans и Dolce & Gabbana, тя има своя линия сандали Ipanema.

В случая ефектът е силно визуален – 200 червени лазерни диода са прикачени симетрично за едно пътешествие от светлинни ефекти – част от облеклата на бъдещето. Вей-Чей Ши свършва чудесна работа по вграждане на системата от лазери, които да разтресат атмосферата заедно с вашето тяло и загреят любимия ви парти клуб с емоции. Самият проект е разработка за DJ-събитие в местен нощен клуб.

Определено ефектни, възможностите на 200 LD Stage Suit имат потенциал за разработка, така че любителите на маскировката и различните облекла да се възползват от възможността да бъдат център на внимание. Остава въпросът дали близкостоящите хора няма да ослепеят от ярките светлини, но все пак всяка идея започва с проблем и стига до някакво решение.

Угарките от цигари представляват постоянен проблем за човешката среда на живот, както и за заобикалящите ни флора и фауна. Според официални проучвания около 1,1 милиарда души в света са пушачи и 10 милиона къса цигари се купуват глобално всяка една минута. Още по-неприятно е естеството на угарките да се разграждат в продължение на повече от 12 години в средата, в която са изхвърлени. Годишно близо 4,5 трилиона филтъра от загасени цигари намират своето място в природата или града.

Попаднала във водното пространтво тази въздесъща форма на боклук се превръща в една от най-силните токсини за солената вода и морските обитатели. Една единствена угарка от цигара, поставена в литър вода за ден, е способна да оцвети течността в жълтеникаво-кафяв цвят и да убие 50 процента от рибите вътре. Неслучайно една от малкото изследователи по темата – Ели Слотър от университета в Сан Диего, споделя как все още няма истински изследвания за вредите на цигарите за водните басейни, езера и потоци. Ричард Герсберг от същата институция казва, че общини по целия свят придвижват законови наредби, които да забранят пушенето на плажа, мярка съвсем в реда на нещата.

В абсолютен унисон с тенденциите в опазването на екологичния баланс на Земята, модни дизайнер и артисти реагират с нестандартните си изпълнения и творби, сътворени от преработени цигарени фасове, събрани лично от авторите от улицата на града. За пример американецът Том Дайнингер, роден  Бостън през 1970г.,  намира начин да превърне един неприятен градски навик в нещо красиво. Той събира изхвърлените угарки покрай местата за паркинг до плажа в Роуд Айлънд, за да ги използва по-късно за скулптурте си „Filter Rabbit” (Филтърният заек) и “Shell” (Мида).

За повече от половината от участващите дами iPhonе означава, че собственикът му има добре платена работа, повече амбиции и добро финансово състояние. Но не всичко е пари – според изследваните дами, мъжете, които имат в джоба си точно този телефон, се стараят да изглеждат добре, имат чувство за хумор и могат да водят интересни разговори.

Резултатът – повече от 800 от 1500-те участнички в анкетата без никакво колебание заявяват, че ще излязат на среща с някой притежател на iPhonе. На последните честито, за всички други има два варианта – да изтичат до най-близкия магазин за телефони или да се насочат към останалата неподвластна на iЧара половина.

Докато пише „Мемоари на един откачен младеж”, „Почивка в кома”, „Любовта трае три години”, „Аз вярвам. Аз също не“  и „99 франка”, Фредерик работи паралелно в областта на литературната критика в няколко големи френски списания (като Elle, Paris Match, VSD, Voici) и по парижкия кабелен канал Paris Première. Няколко години по-късно по същата телевизия Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване „Книгите и аз” (Des livres et moi).

Втората група е съставена от рекламисти и хора, мислещи „извън рамките” – французинът не само се занимава професионално с реклама, но и дава едно от най-добрите описания на бранша в „99 франка” (или „9,99 лв.” в България). Този роман се появява през 2000 г., изстрелва Бегбеде на върха, а до днес са продадени близо 400 000 копия.

Третата група са почитателите на интересното и качествено кино – в края на 2007 по същата тази книга на французина излиза игрален филм, който в последствие е номиниран за Сезар и печели престижните награди за кино Люмиер и Étoile d’Or.

Бегбеде гостува в България по покана на M-Tel и ще е специален гост на церемонията по връчването на Годишните журналистически награди M-Tel Media Masters’2010 на 30 април в София. Ден по-късно, на 1 май, от 18:00 часа, французинът ще участва в представянето на последната си преведена на български книга – „Почивка в кома”. Събитието ще се проведе в книжарница Пингвините, в подлеза на Ректората, а почитателите на Бегбеде ще могат да го срещнат на живо, да му зададат въпроси и да вземат автограф от него.

Самото название „Моераки“ се превежда на езика на маорите като „сънливо небе”. Има и други места със същото название и всички те са свързани с историята на тази раса с корени в Полинезия, мястото свързано с раждането на тату-изкуството. Според маорската легенда тези камъни произлизат от първите им предци – гиганти, които пристигат с огромното кану Arai-te-uru, за нещастие потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Останките му се превърнали в камъните Моераки, а оцелелите хора – в разположената наблизо планина.

Днес тези природни форми са разположени по плажната ивица Коекохе на Южния остров в Нова Зеландия в близост до градовете Мореаки и Хампдън. Започнали са своята формация още преди 60 милиона години по морското дъно чрез наслояване на различни минерали върху сърцевина от черупки на изкопаеми, кости или парчета дърво. В последствие процесът на ерозия ги отделя от скалите и разпръсква по пясъчната плажна ивица и сред океана.

Учените вече са установили, че в центъра на тези камъни има перфектно запазени скелети от костенурки, морски червеи и вече изчезнали видове като плезиозаври. На вид те са доста едри, разнообразни, причудливи и най-вече в перфектна сферична форма от половин метър до 3 метра в диаметър. По-големите от тях вече са разградени от пукнатини, запълнени с жълт калцит. Това им придава визията на черупки на костенурки. По-големите от тях – от 2 до 3 метра в диаметър, са били формирани за период от 4 до 5,5 милиона години.

След като W.B.D. Mantell за първи път ги скицира през 1848 година, камъните Моераки се превръщат в обект на множество публикации и изследвания и въпреки че съществуват и други такива обекти на природна красота, те са запазили своята идентичност. По-същия начин, както Хебридите и Белоградчишките скали са били символ на вдъхновение за мнозина.